Афазията е придобито нарушение на езиковите способности, разбирането на говоримия и писмен език при лица, които до този момента са имали нормално развит такъв. Клиничната картина се изразява в трудно намиране на думи, нарушено разбиране на чутото и написано, грешки – замени на звукове и думи (парафазии), нарушена граматика, нарушения в назоваването (аномия), нарушения в писането и четенето (алексия и аграфия), персеверации (повторения). Всичко това се обозначава с термина „езиков дефицит“. Разнообразните прояви на езиковия дефицит при пациентите с афазия са твърде вариативни – те се различават както по вида и тежестта на езиковите нарушения, така и по различните съпътстващи неезикови нарушения (апраксии, агнозии, дизартрия, акалкули).
В най-общия си вид според класификацията на Бостънския модел, в зависимост от преобладаващите клинични прояви, афазиите се делят на три основни групи с няколко форми във всяка група:
| МОТОРНИ (експресивни, инфлуентни) | Страда преди всичко способността за създаване на собствени езикови послания при съхранено разбиране. * Транскортикална моторна афазия * Кортикална моторна афазия |
| СЕНЗОРНИ (рецептивни, флуентни) | Страда преди всичко способността за разбиране на чужди послания, независимо дали са написани, или изговорени. * Транскортикална сензорна афазия * Кортикална сензорна афазия |
| ДРУГИ AФАЗИЧНИ СИНДРОМИ | Глобална афазия * Изолационен синдром * Проводникова афазия * Аномична афазия |